Ехее.... готин ден беше вчера и някак сууууупер натоварен. Вън валеше сняг на парцали (е , поне по телевизията) ,а аз реших да си оправям зимните дрехи. Тъжно, много тъжно. Но понеже нашата мила компания все още нямаме вила за Нова Година решихме,че след като по телефона не се получава, ще идем да просим на място някой да ни приюти. Естествено не се получи.Цял Цигов чарк, Батак, Пещера, Св. Константин и т.н. са заети (странно как хората нямат пари, но това е друга тема) ,но поне се нагледахме на сняг и успяхме дори да се увъргаляме хубаво. И след неуспешното търсене на вила- скапани , уморени и разочаровани в 21:30 часа (вече не знам старо или ново време) се прибрах вкъщи. Дрехите продължаваха да ме чакат и тогава се сетих, че имах поръчка за картичка на следвашия ден. Лошо, мноооого лошо. Заедно с цялата ми разтория от лятни и зимни дрехи, разпилях и всички материали, с които разолагам и започнах. Не познавах момичето, за което беше поръчката , но искаха да е много женствена, с дантели , панделки и т.н. Пожелаха си и лилаво. И понеже аз "изобщо"не си падам по дантели,както се вижда и от предните ми картички,ми беше много лесно и приятно. Бледо лилавият картон беше идеален за случая, особенно с печати и дистрес. Е, това е резултатът, дано Ви харесва! Пишете ми ,ако се интересувате от нещо или ако искате такава и за Вас !

За любимия мъж

Предполагам всички от вас-картичкоманиачки си имат във вкъщи по едно мъжле, което е много далеч от цялата тази какафония покрай изработването им. Или поне при мен е така. Аз всеки ден отделям часове да разказвам на моя приятел за някоя нова хартия, печат или за така искания пънч, който случайно съм намерила в едно прекрасно магазинче предния ден. Или пък му надувам главата , обяснявайки му каква точно картичка направих или как, а той стоически стои и ме слуша и се прави на много зазинтересован. Е, аз не съм будала! Ситуацията се повтаря от преди 5 месеца, само че с разменени позиции. Тогава той си купи мотор (или по-скоро беше периодът на избирането му) И т.к. исках независимо от страха ми към тези машини, да бъда добра приятелка ,реших че ще се интересувам от всичко свързано с моторите и ще го изслушвам всеки път. Да, ама този всеки път беше по 24 часа в денонощието и определено ми беше писнало до небето, че и повече. И тогава ме повози и разбрах- харесва ми! Събуди в мен интерес и желание и определено вече не ми тежеше темата с моторите. Поради тази причина аз също реших да му покажа на картичка нещо по-близко до него и също да предизвикам интереса му! Определено успях! Много съм щастлива, защото толкова много се зарадва и възхити и сега определено е по-лесен събеседник и се интересува какво правя! Така и на него му е лесно и на мен! А на Вас Ви показвам "печелившата" картичка.