Ех, колко още...

      Дните са студени, мирише на сняг , а него го няма и аз не спирам да броя КОЛКО още време остава. На мен ми е много коледно и днес си украсих една малка елхичка в офиса (по-малко ми се спи като че ли). И понеже очакването вече не може да се търпи, Ви зареждам с една коледна картичка. Нямам пънч за клонки, а пък ми се искаше да направя венец някакъв по обемен и ....тадааааам- Ето я . Надявам се като за първи венец, да съм се справила добре.
 Цунки по муцунки иии до нови срещи.

И провалите да споменем

Здравейте на всички мои два-три фена вероятно хохо. Няма значение колко сте , а че сте качествени. Понеже вчера сестричката на моята най, ама най-добра приятелка ми каза " Како Кети ,как всичко с което се захванеш ти се получава?", се замислих и реших да и отговоря тук- Е, не е всичко,мило Танче.  И после се замислих за провалите.Независимо ,че нямам хиляди картички и се уча и уча на все повече неща с всеки изминал ден, аз имам един тотален провал. Но в действителност провала ми се състой в лепилото, което използвах (естествено и то намери приложението си -в кофата за боклука).Много ме е яд....... толкова се старах и се влюбвах и влюбвах във всеки един детайл от нея, отново и отново, и накрая заради лепилото стана твърда( като първият ми опит да правя мъфини преди години хохо) и се огъна и ......неспасяема е . Та с тази статия просто исках да обнадежда новопостъпилите, да оправдая себе си, да си се ядосам,че има хиляди хора , от които мога да се уча и да попитам, а не го направих. И не на последно място да покажа ,че няма безгрешни хора.

Сладурко ми е днеска .